Text and photography: Nikola Mihov
Published in ZA HORATA magazine, issue 154

Китайската общност във Франция е най-голямата в Европа. По официални данни имигрантите от китайски произход са над 600 000, като почти половината от тях живеят в Париж. Освен в обособения китайски квартал, заемащ част от 13-и район на столицата, китайското присъствие е осезаемо и в района на Белвил, престижния 3-и район и в предградието Иври.
Историята на азиатската имиграция в Париж започва през Първата световна война, когато над 100 000 китайци и 50 000 виетнамци са мобилизирани в помощ на Франция. Около 2000 от тях решават да се заселят в страната, последвни от първите китайски студенти, които създават френска секция на Китайската комунистическа партия. Масовата имигрантска вълна започва през 70-те години със заселниците от южния китайски град Уенджоу и бежанците, прогонени от гражданската война в Камбоджа и комунистическия режим във Виетнам и Лаос. В края на 90-те години пристигат хиляди работници от Северен Китай, които се превръщат в евтина работна ръка. Районите, осеяни със стотици китайски ресторанти, магазини, бутици за кожени облекла, туристически агенции и магазини за компютърни части, непрестанно се увеличават. Собствениците на веригата от азиатски супермаркети братя Танг са символ на това явление. Освен хранителни стоки те предлагат още интернет и кабелна телевизия с 14 регионални китайски канала на символичната цена от 8 евро. Братя Танг са собственици и на радио Мандарин, насочено към азиатските имигранти, голямата част от които не говорят френски език. Непознаване на френския език и култура, многобройните диалекти и различения произход – това са само част от трудностите при приобщаването на азиатските имигранти. Парадоксално, в Китайския квартал заедно растат децата на политическите бежанци и децата на поддръжниците на маоизма.

В опитите си да намали вълната от имигранти Франция увеличава изискванията си за получаване на френско гражданство, но родените във Франция китайчета продължават да имат право на френско поданство. Много от тях носят френски имена, но въпреки това не определят себе си като французи, а по-скоро като легитимни френски граждани, запазващи китайската си култура и религия. В Париж има китайска католическа църква със служби на китайски и френски.Тук се намира и най-големият будистки храм в Европа, в който служат монаси от Тибет. Храмът, известен с уникалната си колекция от фрески и керамични статуи, е мястото, на което се отслужва молитвата при настъпването на Китайската нова година и така започват тридневните празненства. През февруари Годината на плъха бе посрещната с две пищни карнавални шествия. Костюмираните групи и традиционните дракони дефилираха пред кметството, приветствани лично от кмета на Париж Бернар Деланое. В официално писмо президентът Никола Саркози честити празника на китайската общност и засвидетелства загрижеността си за нейната интеграция, подчертавайки, че успешното приобщаване на членовете й зависи единствено от самите тях. Въпросът е дали те го желаят.