Text and photography: Nikola Mihov
Published in ZA HORATA magazine, Bulgaria, issue 162

Пари-Сен-Жермен и Олимпик-Марсилия са далеч от славните си години. Двата отбора често се намират в дъното на класирането, представят се неубедително на европейската сцена и не успяват да се противопоставят на Лион, който тази година стана шампион на Франция за 7-и пореден път. Въпреки всяка срещите между двата тима носи заряд, несравним с друг двубой от френския шампионат. За феновете това е битката за Франция, която трябва да бъде спечелена на всяка цена. Столицата – символ на буржоазията и лукса срещу града с най-масова безработица, в който над 25 процента от населението са мюсюлмани.

В Марсилия е трудно да откриеш човек, който не се интересува от футбол. Фанатичната привързаност към отбора обединява хората от различните социални прослойки и множеството етнически групи в града. Стад Велодром е един от малкото стадиони в Европа, по чиито трибуни никога не се чуват расистки обиди, а повечето от ултра групировките изповядват леви убеждения. На всеки мач се развяват стотици национални знамена на страни като Алжир, Тунис, Сенегал, Ливан, Израел и Албания. Най-мощната фракция – South Winners (Победителите от Юга), заемаща южната трибуна, е избрала за свои символи Че Гевара и мексиканския революционер Емилиано Сапата. Седалището й се намира на улица Лубон, където е било ателието на скулптора Сезар. Освен огромното хале, в което се съхраняват над 3000 знамена, в сградата има и концертна зала, в която свирят местни реге и хип-хоп изпълнители и етно музиканти, както и бар, видео стена, кът с детски рисунки за любимия отбор и изложбено пространство със снимки на най-добрите хореографии. Хореографиите са запазена марка на South Winners. При всеки домакински мач препълнените трибуни са покрити с огромни транспаранти, изразяващи преданост към отбора, съпричастност към палестинския народ, подкрепа за независимостта на Косово, или пък отбелязващи международния ден за борба с дискриминацията. South Winners държат рекорда за най-голямо знаме в Европа. То покрива целия втори етаж на осемдесет хилядния Стад дьо Франс по-време на финала за купата на Франция през 2006 срещу ПСЖ. Те участват също и в снимките на Такси 4, поканени лично от Люк Бесон. През 1993, когато Олимпик- Марсилия печели купата на европейските шампиони, един от героите – Ерик ди Меко, вдига купата, облечен с оранжевата фланелка на South Winners. Друг паметен момент в тяхната история е концертът на
Ману Чао, с който през 2007 бе отбелязана 20-годишнината на групировката.

Въпреки засилената полицейска охрана, мачовете между Пари-Сен- Жармен и Олимпик, често се съпътстват от сблъсъци между привърженици на двата отбора. По-време на дербито през 2002 г. фен на Марсилия е парализиран след удар със седалка, хвърлена от сектора с привърженици на ПСЖ. Най-големият враг на „марсилците” е крайно дясната групировка на Пари-Сен-Жермен Boulogne Boys (Момчетата от Булон), която играе основна роля във вълната от насилие, заливаща френския футбол през последните години. През 2002г. по време на военен парад неонацист, за когото се предполага, че е свързан с нея, прави опит да стреля по френския президент Жак Ширак. Година по-късно Никола Саркози тогавашен вътрешен министър – обявява война на насилието по стадионите, когато привърженик на ПСЖ е убит след мач срещу Ница. Последвалите поправки в закона срещу футболното хулиганство не дават желания резултат. През март 2007г. след срещата за купата на УЕФА срещу израелския Апоел Тел Авив 150 души, главно членове на Boulogne Boys налитат да линчуват израелски фен, скандирайки: „Смърт за евреите!”. Намиращ се наблизо чернокож полицай се опитва да ги разпръсне, но те го повалят на земята, крещейки: ”Франция на французите”. Полицаят стреля при самозащита, един от феновете е убит на място, а друг е тежко ранен. Boulogne Boys проявяват расова нетърпимост не само към привърженици на противниковите отбори, но и към феновете на ПСЖ, заемащи места в трибуната Auteuil. Най-голямата фракция в нея – Tigris Mystic (Мистичните тигри), не е политически ангажирана и е съставена главно от араби, африканци и емигранти. В желанието си да изкоренят расизма от своя стадион „Тигрите” започват да нападат представителите на Kop of Boulogne при гостуванията на отбора. Битката се пренася на Парк де Пренс. Налага се „Тигрите”, които идват предимно от предградието Сен Дени, да влизат на стадиона под полицейски ескорт. Сблъсъците продължават няколко месеца и завършват със саморазпускането на Tigris Mystic, чийто офис бива опожарен. Същата съдба сполетя и Boulogne Boys през април тази година. Групировката бе разпусната с декрет на френския министър-председател Франсоа Фийон. Тази мярка бе предизвикана от расистки транспарант, издигнат от членове на фракцията по време на финала за купата на лигата срещу Ланс гласящ : ‘’Педофили, безработни, деца на кръвосмешение – добре дошли в дома на Ш’ти“ (Ш’ти е диалектът, характерен за cеверна Франция). Заради инцидента ПСЖ е отстранен от участие в следващото издание на турнира.