Text and photography: Nikola Mihov
Published in ZA HORATA magazine, Bulgaria, issue 162

На 2 юни 1995 година, по време на войната в бивша Югославия, от италианската база Авиано излита американски изтребител Ф16 с мисия да фотографира позициите на сръбската артилерия. Малко след като навлиза над сръбска територия, самолетът е уцелен от реактивен снаряд, започва да губи височина и експлодира. Секунди преди експлозията пилотът успява да катапултира. По следите му тръгват Тигрите на Аркан (Доброволческа сръбска гвардия, командвана от Желко Ражнятович – Аркан). Американският пилот успява да изпрати съобщение до базата си. Три хеликоптера Kобра и един боен самолет незабавно предприемат спасител на акция под кодовото название Full Throttle. Tова не е нито епизод от американски екшън, нито откъс от книга за войната в бивша Югославия, а сценарият на една от пейнтбол игрите, организирани от френската асоциация Road2Paintball.

За да получа разрешение да снимам по време на играта, се свързах с главния организатор, чийто псевдоним е Тарамис. Във Франция е забранено да се играе пейнтбол извън специализираните центрове. Отначало Тарамис е доста мнителен, но аз успявам да го убедя, че няма да разкривам имената на участниците, нито да публикувам снимките във френската преса, и той се съгласява да участвам. Бойното поле се намира на около 150 км от Париж, в околностите на малко средновековно селище. Когато пристигам, над 200 души вече трескаво се подготвят за играта. Повечето участници изглеждат като истински войници: към камуфлажните им униформи са прикрепени нашивки с имената им, носят компаси, уреди за нощно виждане, препаски с димки, сигнални ракети и боеприпаси. Играчите са на възраст между 15 и 50 години и идват от различни краища на Франция. Между тях има военни, лекари, адвокати, спортисти и студенти. На залез слънце Тарамис се качи върху джипа си и даде последни наставления преди началото. Двете армии се разделиха по постове, а двама от по-опитните играчи се въплътиха в ролите на сръбския командир Аркан и командващия спасителната мисия капитан Джак Гордън. Самият Тарамис играеше ролята на пилота на сваления самолет. Той ми даде предпазна каска и светеща пръчка, с която да се отличавам, за да не стрелят по мен, и изчезна в тъмнината.

„Сръбската армия” прекоси реката, за да заеме позиции, а американците тръгнаха към гората. Аз не бях добре екипиран и се отправих към дърветата, откъдето вече се чуваха пукотевици. В средата на полето обаче от тревата изкочиха двама американски войници, които решиха, че военният репортер е сръбски шпионин – част от сценария, и ме взеха в плен. Третираха ме доста добре като за вражески шпионин – дадоха ми вода и половин шоколад. Докато се криехме храстите, единият войник счупи пушката си, която струваше над 600 евро, и изпадна в депресия. Аз използвах момента и се измъкнах. В това време бойните действия се бяха пренесли изцяло от другата страна на реката и ако исках да снимам, трябваше все пак да я премина. Веднага щом навлязох във водата обаче, от всички посоки започнаха да стрелят по мен и това временно ме отказа от снимките. Така дойде краят на първата част от войната. Американците бяха успели първи да се доберат до пилота, но сърбите ги бяха обградили близо до един хълм. След като излекуваха раните си и се заредиха с боеприпаси, двете армии отново заеха местата си. Този път успях да прекося реката, присъединявайки се към Тигрите на Аркан, които ме прикриваха, докато снимам. Докато щурмуваха хълма, новите ми другари загубиха няколко човека и аз също бях уцелен в главата и в най-ценното за мен – фотоапарата. Американците се бяха окопали под един каменен мост, обрасъл с бръшлян, и в гората около него се заформи битка лице в лице. Тъмнината се озаряваше от червените факли, които американците хвърляха около нас, и отвсякъде се чуваха изстрели и бойни възгласи. Аз се движех зад Аркан, който смело навлизаше във вражеската територия, хвърляйки димки. Той лично да плени капитан Гордън. Така сърбите успяха да пленят американския пилот и да спечелят играта, а аз станах свидетел на незабравими бойни сцени. Малко преди изгрев слънце всички войници се събраха под моста, за който се бяха сражавали. Най-добрите играчи от двата екипа получиха награди, а Тарамис раздаде на всеки участник по една значка на американските военновъздушни сили.