Text and photography: Nikola Mihov.
Published in ОNE magazine, Bulgaria, issue 73

Jean-Luc Biechy

Oткъде си? Мюлуз.
С какво се занимаваш?
Имам свободна професия – концептуалист. Създавам концепции за някои от големите френски фирми за козметика. Последната беше опаковката на парфюма на Dior Addict, от който са произведени 200 000 бр. Това беше първият парфюм в света с холограмна опаковка. Всъщност аз не работя – имам мечти, имам идеи, споделям ги с хора, които имат желание и възможности да ги реализират. Освен това съм и шкипер, управлявам лодки с платна. Понякога работя за хора, които имат модерни и луксозни лодки, но не умеят да ги управляват.
Как се казва твоята лодка и каква е нейната история?
Произведена е през 1928 в Северна Холандия. Била е изцяло открита рибарска лодка, с нея са ловили змиорки в Северно море и сьомга в река Рейн. През 1962 лодката е купена от някакъв човек, който живеел в Туке и работел като фейсконтрол на казиното в града, затова кръстил лодката Banco. Той е направил реконструкцията. През 1965 след смъртта му лодката е продадена и така се озовава в Париж.
Oт колко години живееш на лодка?
От 18 години.
Живял ли си с лодка в друг град?
Не, но плавам от 8-годишен, навигирал съм в Атлантическия океан, Средиземно море и Ламанша. Още когато бях 14-годишен, участвах в регати. Заедно с брат ми представяхме Франция на едно състезание край градчето Travemunde в Германия. Заливът беше на границата между Източна и Западна Германия, от западната страна имаше плажни чадъри и много хора, а на източната плажът беше пуст и имаше само няколко наблюдателни поста. Ние с брат ми решихме, че трябва да пробваме източния плаж, но когато приближихме брега, от три страни отправиха предупредителни изстрели в близост до нашата лодка. Любимото ми място е остров Корсика, обикалял съм го 10 пъти с лодка и 5 пъти по суша. Познавам една двойка, която направи околосветско пътешествие с лодка в продължение на 13 години, като се върнаха, ми казаха, че Корсика е най-хубавият остров на земята.
Как реши да заживееш на лодка?
Аз съм серопозитивен от 20 години насам, жената, която обичах, почина от вируса едва 25-годишна. Хвърлих праха й в Сена от моста Александър III, той беше специално място за нас. Купих лодката точно до този мост, 6 месеца след смъртта й, и сега знам, че тя още е тук, с мен. В началото ползвах лодката само като работен офис, превърнах я в лично пространство, в място за срещи. Идваха много хора, по всяко време на денонощието, така неусетно заживях на лодката. През 1996г. лекарите ми даваха само няколко месеца живот, тогава откриха антипротеазата и ми предложиха да бъда един от хората, върху които ще я изпробват. Съгласих се, но не знаех дали ще подейства. Последното ми желание бе да отида със сина си в Канада. Там се срещнахме с единствените оцелели племенни индианци, живеещи в Северна Канада в пълна хармония с природата. Срещат се с цивилизацията два пъти в годината, когато слизат на юг, за да се видят с братята си, живеещи в резервати, и да им предадат обичаите си.
Какво ти носи това, че живееш на лодка?
Сена е може би най-красивото водно авеню в света. Моята лодка е до моста АлександърIII, подарен от руския цар. От едната му страна е гробът на Наполеон, а от другата – площадът Конкорд, на който е гилотиниран Луи XVI, наблизо е и мястото, нa което е подписна Декларацията за правата на човека. Дори и най-скъпият апартамент в Париж не може да минава под мост. Благодарение на Banco мога да мина под всеки мост, по всяко време. През нощта, когато ги няма туристическите корабчета, Париж спи, а аз плавам сам по реката и имам чувството, че Сена ми принадлежи.
Смяташ ли да се преместиш с лодката?
Скоро ще продам тази лодка, за да оставя зад гърба си един етап от живота си и да започна друг, да се презаредя с енергия и да реализирам нови концепции. Със сигурност няма да издържа дълго далеч от водата, планирам да си купя платноходка, някъде на Средиземноморието или Корсика.
Разкажи някоя интересна случка от живота ти на лодката.
Преди няколко години бях поканен на Demonia, празника на садо-мазохистите, който се провежда в Париж веднъж на две години. Част от участниците ме попитаха дали могат да направят афтър парти на моята лодка и аз с удоволствие се съгласих. Дойдоха няколко човека, закачени с вериги един за друг, с обувки с високи токове в крещящи цветове, с маски и костюми от латекс. Купонът продължи от неделя в седем сутринта до три следобед на следващия ден. Иска ми се да бях видял реакцията на съседите и туристите, виждайки тези създания да излизат от моята лодка.
Познаваш ли се със съседите?
Уважаваме се, но аз съм малко странен за тях, те не разбират моя живот. Услужваме си, когато ни свършат въглищата или ни трябва бутилка вино за неочаквани гости. Понякога помагам на някой, който не може да навигира, да премести лодката си, или пък наглеждам някоя лодка, докато собствениците й са във ваканция. Спасил съм пет човека от удавяне, както и три кучета и една котка.

Peter Dransfield

Oткъде си?
Австралиец съм, живея в Мелбърн.
С какво се занимаваш?
По професия съм машинен инженер. Повече от 20 години бях професор в техническия университет в Мелбърн, водил съм лекции в САЩ, Канада, Италия, Дания, Индия и Нова Зеландия.
Каква е историята на твоята лодка и как се казва?
Лодката е холандска, произведена е преди 30 години. През 1988г. е купена от група австралийци, които я кръстили Роберт, те притежавали лодката съвместно и всеки я ползвал за по няколко месеца. Синдикатът продължава да съществува, но не е останал нито един от основателите, някои напуснаха, други починаха и бяха заменени от синовете си. Сега аз съм най-възрастният и съм председател на синдиката.
Oт колко години живееш на лодка?
Плавам вече повече от 60 години. Откакто се пенсионирах преди 14 години и влязох в синдиката, живея на лодката по няколко месеца годишно. В Париж заедно с мен са синът ми Джон, съпругата му Хелън и внуците Зое и Тайлър. Цялото ми семейство е свързано с водата, Джон е трикратен световен шампион по ветроходство. Внуците ми идват за първи път на лодката и много им харесва.
Живял ли си с лодка в друг град?
Често плавам по Лоара, прекарвам много време в Руан, Нанси и Мюлуз, където лодката ще зимува тази година.
Как реши да заживееш на лодка?
Аз съм отраснал в Сидни, когато бях 18-годишен, с моите приятели си купихме няколко малки лодки, за да се състезаваме помежду си. Постепенно водата се превърна в начин на живот. Не бих могъл да си представя живота си без лодка. В Мелбърн винаги съм имал поне една, с жена ми често плавахме в океана.
Какво ти носи това, че живееш на лодка?
Плаването е прекрасен спорт, когато веднъж го обикнеш, остава за цял живот. Роберт ми дава всичко, от което имам нужда.
Смяташ ли да се преместиш с лодката?
Не, тук ми харесва, vive la France!
Разкажи някоя интересна случка от живота ти на лодката.
Океанът може да бъде много негостоприемен и непредвидим. През 1995г. с жена ми предприехме тримесечно плаване от Мелбърн към Северна Австралия с една единайсет метрова яхта. Една нощ в близост до западния бряг на остров Тасмания ни сполетя страшна буря. На борда бяхме само аз и жена ми. Оцеляхме, защото съумяхме да задържим лодката под правилен ъгъл спрямо вълните, докато бурята отмине. Това не е нещо, което си мечтаеш да ти се случи, но ако искаш да плаваш в открито море, трябва да си подготвен за него.

“Този кораб е рай за капитана… и ад за екипажа!”

Davide & Charlotte

Откъде сте?
Д: Аз съм от бразилски произход, но съм израснал във Франция.
Ш: Аз съм от град Тур.
С какво се занимавате?
Д: Аз завърших училище по търговия, работя в агенция за недвижими имоти.
Ш: Учих история на изкуството и право, сега работя като асистентка в една компания.
Как се казва вашата лодка, каква е нейната история?
Д: Казва се Пилар. Произведена е през 1926 година в Белгия, била е изцяло открита товарна лодка, която е пренасяла пясък по Сена. Пилар е герой от един разказ на Хемингуей. Предишният собственик беше американец, той е луд по писателя.
Ш: Все пак не е искал съвсем да копира името и затова е кръстил лодката Пилар, което може да се тълкува като ‘’Пилар – вторият’’ или като ‘’и Пилар също’’.
Д: Преди 30 години е превърната в жилищна лодка и оттогава е на същото място, като за това време е сменила десетина собственици.
Как решихте да заживеете на лодка?
Д: След като завърших, дойдох да работя в Париж. Не исках да живея в затворен апартамент, в който става 32 градуса през лятото, исках да опитам нещо различно. Имах един приятел, който живееше на лодка, един ден ме покани на обяд и ми спомена, че съседната лодка се продава. Каза, че ако искам да я купя, трябва да реша много бързо. Така се сдобихме с първата ни лодка. Тя беше по-малка от сегашната.
Ш: Давид ми се обади един ден и ми каза, че ще купува лодка. Отначало го взех за луд, но след това дойдох да я видя и се настанихме седмица по-късно.
Какво ви носи това, че живеете на лодка?
Ш: Да живееш на лодка е все едно да ходиш на почивка всеки ден – когато се приберем от работа, се чувстваме напълно откъснати от напрегнатото всекидневие.
Липсва ли ви нещо?
Д: Не, не, абсолютно нищо. Животът в лодка има много предимства пред живота в апартамент, не се сещаме за никакви недостатъци.
Ш: Например, когато живеехме в апартамент, всеки път трябваше да молим някой приятел да идва да храни котката, докато сме на почивка, а сега приятелите ни все ни питат кога ще ходим някъде, за дойдат да поживеят в лодката.
Смятате ли да се преместите с лодката?
Д: Не, тук сме си много добре.
Ш: Пък и още нямаме разрешително за управление на лодка, нашата
е по-дълга от 15 метра и трябва да изкараме специален курс, който,
освен че отнема много време, е и доста скъп.
Д: Така за момента не се възползваме напълно от лодката, въпреки че
е в изправност и може да плава. Може би някой ден бихме се преместили в Бордо или някъде на тихо в провинцията.
По-скъпо ли е или по-евтино да живееш на лодка, отколкото в апартамент?
Д: По-евтино е, защото лодката си е наша и плащаме само таксата за мястото на Сена, която е два пъти по-малко, отколкото наем за апартамент в Париж.
Ш: Това, което е скъпо, е поддържането на лодката, но пък доставя голямо удоволствие да човъркаш разни неща по лодката, когато си е твоя.
Разкажете някоя интересна случка от живота ви с лодката.
Д: Оженихме се на лодката, церемонията беше в кметството на осми квартал, която е недалеч от тук, и след това направихме празненството на лодката. Стана голям купон, имаше музика на живо и над 50 души.
Познавате ли се със съседите, какви са отношенията ви с тях?
Ш: За разлика от жилищните сгради, в които съседите не се познават, ние тук, на кея, сме доста сплотени. Познаваме се, помагаме си, ходим си на гости, вечеряме заедно. Когато живеехме в апартамент, ако ми трябваше едно яйце, по-скоро щях да отида до супермаркета, отколкото да поискам от съседите, а тук винаги мога да
поискам от съседната лодка. Всъщност ние тук сме като едно малко
село в центъра на Париж.